Изживяването "Сурва" започва от жп гарата на град Перник
Обличаш бялата риза, слагаш кърпа на раменете, мяташ кюлафа на главата и ставаш кукер, казват в Карловско
Хлопки
Рогати ликове, геги, сенки 
Маскарадна група от Македония
Словенските коранти (koranti - демони) "Ланкова вас" от Видем са група от същества с дълга козина, голям нос, дълъг червен език и мустаци от царевични листа. Корантът прогонва зимата и злите сили и носи тояжка, чийто край е покрит с кожа от таралеж наречена "jezevka". 
Млади моми на хорото
Кукерите от Стралджа носят маски с пайети, на които има изобразени разни същества и животни, наметнали цветни халища и размахват заешки кожи завързани на дълги прътове
Зловещите изражения на кукери от Тракия
Водача на ирландските Мъмърси (mummers - маскираните) от северозападни части на "зеленият" остров, община Аклъмад
Плетените сламените костюми са типични за тази част на Ирландия, както и свиренето на рог с който оповестяват пристигането си в дома на домакина по времето около Коледа и Нова година
Знаменосеца на италианската формация 
Маскираният персонаж "изважда" от крината нисък звук, изтеглящ кожена връзка завързана за дъното и
Водачите на маскираните групи от Южна Италия размахват огромните си ласа за да укротят демоните
Фолклорна група "Яфем" от турският град Ялова, разположен на брега на Мраморно море. Името на градът идва от гръцкото "yalos" - бряг и турското "ova" - поле, равнина т.е. град възникнал в равнината на брега.
Будвански карневал
Участниците от Будва имат отскорощна традиция в карнавалните прояви. Ежегодния черногорски фестивал се провежда в началото на май, през 2007 г. за пети път.
Бразил де Балканс
Чешмата пред Минният музей в Перник
Воеводата Кракра Пернишки, защитника на тези земи срещу византийците в началото на XI век, владетел на Перник и още 35 крепости по поречието на горна Струма
Кукерите от Стралджа печелят награда на журито в тазгодишното издание на фестивала за цялостно представяне
Дяволите от Карловско, олицетворяващи злите и нечисти духове, издават остри трясъци със своите връшници 
Фолклорна група "Момавали" от Грузия
Грузински девойки
Пернати ликове от Пернишко 
Групата от Лобош, село в което има поверие, че минал Крали Марко
Местното население участва активно при подготовката на Илинденско – Преображенското въстание от 1903 г. 
Селището има свой специфичен архитектурен облик – еркерно наддадени къщи накацали върху скалите в съчетание с тясни кълдъръмени улички и възрожденски дух. Някои го наричат Орелът на Гоце Делчев или Слънчевото дете на Южен Пирин. Повечето от къщите са обявени за паметници на културата, тъй като са строени през втората половина на XIX век. 
Църквата “Успение Богородично” се намира в центъра на Делчево, близо до мегдана. Градена е през 1838 г., трикорабна постройка с вход от юг и камбанария долепена до западната стена. Наред с възрожденските си икони (66 на брой от XIX век) и старите царски двери (от кр. на XVI – нач. на XVII век), църквата впечетлява и със пазителите поставени най-вляво и вдясно на темплото (иконостаса) - Свети Димитър и Свети Георги съответно на червен и бял кон пробождат змея (според житията на светиите Георги пробожда змея, а Димитър - римлянина Лий, който преследвал християните в Солун). 
Други интересни сцени изобразени на най-долния ред на иконостаса са “Престъпление на Адам и Ева” и “Каин убива Авел” (от 1876 г.).
Селото празнува своя събор на 21 май – денят на Свети Свети Константин и Елена, като се ходи до връх Константин, разположен на около час път от селото, където се дава курбан. В местноста има и останки от параклис. 
В подножието на Делчево се намира и Делчовото манастирче, както го наричат тук манастира на Света Богородица с патронен празник на Светлият петък след Великден или Живоприемний Източник. Строен е между 1888 – 1911 г. в момента се реставрира като от старите стенописи са останали тези на Господ Бог, Света Тройца и Архангел Гавраил. На северната стена на манастира, който от 1998 г. е девически има долепен параклис посветен на Свети Панталеймон – другият патрон на обителта. 
Пещерата Дяволското гърло се намира край село Триград, Смолянско (на 1,5 км северно от селото) в скалите на Триградското ждрело. Наименованието и според народа идва от формата на входа, наподобяващ дяволска глава. 
В голямата зала на пещерата се намира най-големият подземен водопад на Балканите. Тази зала е наречена Бучащата, защото в нея падат водите на реката, образувала пещерата преди стотици години от височина 42 м. Дължината на залата е 110 м, ширината 40 м, а височината и 35 м – т.е. най-голямата зала след входа на Деветашката пещера край Ловеч. Водите на подземната река се губят в сифон-галерия.
Хората вярват, че водите и излизат чак в Бяло море. Има и друга легенда, че именно през Дяволското гърло тракийският Орфей (син на речния бог Еагър и музата Калиопа – в старогръцките митове) слиза в подземното царство на мрачния Хадес за да търси своята прекрасна нимфа Евридика. Според историята разказана ни от Овидий в неговите “Метаморфози”, Орфей слиза към реката на подземното царство Стикс, през пещера близо до Тенар (селище на източният бряг на Арголида – област на п-ов Пелопонес).
През ждрелото си проправя път Триградската река, чийто води се вливат в устата на дявола, които след 530 м излизат на повърхността като голям карстов извор. 
Ждрелото, което е дълго 2-3 км е една от перлите на живописката Родопа планина.
Римският военен лагер Нове се намира по пътя Свищов – Русе. Той е основан около 45 г. сл. Хр. от римски легион. Така по времето на Траян (Марк Улпий Траян – римски император 98 – 117 г.) лагерът е един от няколкото, които образуват външен отбранителен пръстен по река Дунав (Дунавски лимес), спиращ нашествията от провинция Дакия към днешните български земи. Той има правоъгълна форма, с по една порта от четирите си страни. С течение на времето Нове се разраства и се превръща в укрепен град със смесено военно и цивилно население. Архитектурата му се променя, строят се нови сгради, работилници и църкви. През V-VI век е седалище на епископ. При разкопки са открити Принципия (щабът на легиона), Валетудинариум (болница), Легионните терми (бани), Скамнум трибунарум (офицерски жилища) и епископския комплекс. 
Най-добре запазена е западната порта от комплекса, като се различават три строителни етапа – от края на I век до втората половина на VI век.
В края на IV – началото на V век върху основите на жилищата на висшите военни е изградена малка християнска постройка, която е разрушена при хунските нападения на Балканите. В края на V век там е изградена по-голяма едноабсидна трикорабна църква.
Последните открити артефакти (монети) около черквата са от времето на имп. Юстиниан I Велики (Флавий Петър Сабатий Юстиниан, император на Източната римска империя (Византия) – 1 април 527 – 11 ноември 565 г.). В изворите Нове се споменава за последно в началото на VII век.
Сътои се от предверие, дромос (коридор с двускатен покрив) и гробна камера с кошеровиден купол. Това, което прави казанлъшката гробница уникална е запазената рисувана украса по дромоса и толоса (гробната камера).
В дромоса се предполага, че са изобразени сцени от земния живот на покойника. В гробната камера е представено погребално угощение или сватба. В центъра на изображението са три фигури – седнали мъж и жена и права жена, за която се предполага че е богинята Деметра (оттам идва и предположението за сватбена церемония, тъй като те – сватбените церемонии, през елинистичната епоха са се водили от жрица на Деметра).
Предполага се, че гробницата принадлежи на знатен тракиец. От друга страна тя се отнася към последната четвърт на IV век, т.е. исторически принадлежи към времето на Севт III. Така според някои изследователи негов портрет може да се види в лицето на конник изобразен в дромоса на гробницата.
Оригиналната гробница е консервирана, а посетителите могат да видят нейно копие намиращо се в непосредсвена близост до истинската.
Църквата Свети Йоан Кръстител се датира към X век. Кръстокуполна, изградена от речен и ломен камък. На южната стена има запазен стенопис изобразяващ Света Марина с чук в едната ръка и пробождаща дявола с другата.
Църквата Свети Тодор е изградена през XIII век. Еднокорабна постройка със слепи арки по фасадите. Първият градеж е от бял варовик, достроена в по-късно време с ломен камък.
Света София или Старата митрополия е трикорабна базилика завършваща с полукръгла абсида отвътре, тристенна отвън. Църквата се носи от стълбове и тухлени арки. Грдена е края на V началото на VI век. Била е част от комлекса на несебърския митрополит. 
Основи от стара кръстокуполна църква от X век вблизост до Старата митрополия - Света София.
